Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

А мы живем в мертвящей пустоте...
А мы живем в мертвящей пустоте, - Попробуй надави - так брызнет гноем, - И страх мертвящий заглушаем воем - И те, что первые, и люди, что в хвосте. И обязательные жертвоприношенья, Отцами нашими воспетые не раз, Печать поставили на наше поколенье - Лишили разума и памяти и глаз.

Живеем във мъртвешка пустота... 
Живеем във мъртвешка пустота - ти само натисни и гной ще плисне, потискаме страха мъртвешки с писък - и първенците ни, и тези по-отзад. И задължителните жертвоприношения, така възпети от бащите ни във хор, печат поставиха на наш’то поколение и ни лишиха те от разум, памет, взор.
1979 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Недовършено стихотворение, записано редом с "Я никогда не верил в миражи" ("Към бъдещия рай не се запътвах").