Мне судьба - до последней
черты, до креста... ♫
Мне судьба - до последней черты, до креста
Спорить до хрипоты (а за ней - немота),
Убеждать и доказывать с пеной у рта,
Что не то это вовсе, не тот и не та,
Что лабазники врут про ошибки Христа,
Что пока ещё в грунт не влежалась плита,
Триста лет под татарами - жизнь ещё та:
Маята трехсотлетняя и нищета,
Что под властью татар жил Иван Калита,
И что был не один, кто один против ста,
И намерений добрых, и бунтов - тщета,
Пугачёвщина, кровь, и опять - нищета.
Пусть не враз, пусть сперва не поймут ни черта -
Повторю, даже в образе злого шута.
Но не стоит предмет, да и тема не та:
Суета всех сует - всё равно суета.
Только чашу испить не успеть на бегу,
Даже если разлить - всё равно не смогу.
Или выплеснуть в наглую рожу врагу?
Не ломаюсь, не лгу - всё равно не могу!
На вертящемся гладком и скользком кругу
Равновесье держу, изгибаюсь в дугу.
Что же с чашею делать - разбить? Не могу.
Потерплю и достойного подстерегу.
Передам - и не надо держаться в кругу
И в кромешную тьму, и в неясную згу.
Другу передоверивши чашу, сбегу.
Смог ли он её выпить - узнать не смогу.
Я с сошедшими с круга пасусь на лугу.
Я о чаше невыпитой здесь - ни гу-гу!
Никому не скажу, при себе сберегу.
А сказать - и затопчут меня на лугу.
Я до рвоты, ребята, за вас хлопочу -
Может, кто-то когда-то поставит свечу
Мне за голый мой нерв, на котором кричу,
И весёлый манер, на котором шучу.
Даже если сулят золотую парчу
Или порчу грозят напустить - не хочу:
На ослабленном нерве я не зазвучу,
Я уж свой подтяну, подновлю, подвинчу.
Лучше я загуляю, запью, заторчу,
Всё, что ночью кропаю, в чаду растопчу,
Лучше голову песне своей откручу -
Но не буду скользить, словно пыль по лучу.
Если всё-таки чашу испить мне судьба.
Если музыка с песней не слишком груба,
Если вдруг докажу, даже с пеной у рта,
Я уйду и скажу, что не всё суета.
|
|
Туй съдба е - до кръст,
до последна черта...
Туй съдба е - до кръст, до последна черта
спор да водя до хрип (след това - немота),
да твърдя, да доказвам, разпенил уста,
че - това не е то, нито той, нито тя!
Че търговците лъжат, винейки Христа,
че е плочата още на повърхността -
власт татарска три века - и все е така:
тривековно робуване и нищета.
Но живя под властта им Иван Калита,
и не той само, сам срещу цяла тълпа.
О, надежди напразни на бунтовността,
пугачовщина, кръв - после пак нищета...
Нека първо не схванат какво им крещя -
ще повторя със шутовска зла яснота,
но предметът не струва, таз тема - и тя.
Суета всех сует си е пак суета.
Да изпия горчивата чаша във бяг,
аз не мога,дори и да бих я разлял;
да я плисна в лицето на наглия враг -
не увъртам, не лъжа - но пак няма как;
върху хлъзгав, въртящ се кръг трудно стоя -
равновесие пазя, извит във дъга!
Тази чаша сега?! Не, не ще я строша!
Ще изчакам достойния, ще потърпя:
А предам ли я - в миг ще напусна кръга -
в непрогледна тъма и в неясна мъгла
ще избягам, щом чашата му доверя!
А изпита ли е аз не ще разбера.
С други, слезли от същия кръг, по поля
ще паса, а за чашата - ще премълча...
Нито звук аз за нея не ще промълвя -
ако кажа - ще смажат и мен начаса.
Аз, момчета, докрай се старая за вас!
Някой свещ ще постави за мен в някой час
и за нерва оголен със който крещя,
за това как с шегите си вас веселя...
Нека даже предложат ми злато и власт
или с напаст заплашат ме - пак няма аз
с нерв отслабен, сломен да запея без страст -
ще затегна, сменя изхабената част!
По-добре да се хвърля сам в адската паст,
и труда целонощен да стъпча завчас,
по-добре песента си да обезглавя -
само не като прах по лъча да пълзя!
...Ако чашата все пак за мен е съдба,
ако с музика груба не е песента,
и дори да докажа, разпенил уста -
ще си тръгна, ще кажа: „Не! Не е суета!”.
|
|