Письмо к другу 
или Зарисовка о Париже   ♫
Ах, милый Ваня, я гуляю по Парижу,
и то, что слышу, и то, что вижу,
пишу в блокнотик, впечатлениям вдогонку.
Когда состарюсь - издам книжонку.

Про то, что, Ваня, мы с тобой в Париже
нужны, как в бане пассатижи.

Все эмигранты тут второго поколенья, -
от них сплошные недоразуменья.
Они все путают - и имя, и названья,
и ты бы, Ваня, у них был «Ванья».

А в общем, Ваня, мы с тобой в Париже
нужны, как в русской бане лыжи.

Я сам завел с француженкою шашни,
мои друзья теперь и Пьер, и Жан.
И вот плевал я с Эйфелевой башни
на головы беспечных парижан!

И знаешь, Ваня, мы с тобой в Париже
нужны, как в бане пассатижи.

Проникновенье наше по планете
особенно заметно вдалеке:
в общественном парижском туалете
есть надписи на русском языке...

А в общем, Ваня, мы с тобой в Париже
нужны, как в русской бане лыжи.

Писмо до приятеля 
или Скица от Париж 
Ах, мили Ваня! Из Париж, да знаеш, движа,
каквото чуя, каквото видя -
в едно тефтерченце записвам си го мигом:
щом остарея - ще пиша книга.

Затуй, че във Париж сме нужни с тебе,
тъй както в баня - керпеден е.

Тук емигрантите са второ поколение
и с тях си вечно в недоразумение:
те всичко бъркат - имена, а и названия:
на тебе, Ваня, ще казват - „Ванья”.

Изобщо, ний в Париж сме нужни, Ваня -
същински ски във руска баня!

Аз тука французойка атакувам,
приятели са ми Пиер и Жан, и
сам плюх от тая Айфелова кула
на множество безгрижни парижани!

Затуй, че във Париж сме нужни с тебе,
тъй както в баня - керпеден е.

Проникнахме по цялата планета -
туй най-добре се вижда отдалече:
в обществена парижка тоалетна
и надписи на руски срещнах вече!

Изобщо, ний в Париж сме нужни, Ваня -
същински ски във руска баня!

Песента е посветена на Иван Бортник - актьор от Театъра на Таганка и близък приятел на Висоцки.

Владимир Висоцки: „Имам песни... По своята задача и замисъл те не са съвсем песни. Това са моите впечатления от доста честите ми пътувания. Впечатления за всичко попаднало пред погледа ми в този момент, просто таква чисти скици. Они най-често са написани в шеговита форма. Ето сега ще ви изпея шеговита песен, която се нарича «Писмо до приятеля, или Скица от Париж». А това си е чиста истина. Там има малко кафе близо до парижкия телецентър. През почивката хората ходят там да пийнат и да хапнат. Аз бях там. Слизам долу,а там, на стената написано: "Обърни се наляво, обърни се надясно…" Дълго не можех да разбера кой го е писал. Отначало помислих, че са наши, които са там по културен обмен, а после разбрах, че го пишат французи, които са били у нас. Те сигурно са помислили тези надписи за реклама.

Често ме питат: "Какво сте имали предвид в тая или оная песен?". Ами каквото съм имал предвид, това съм и написал. А всеки разбира според образоваността си. Хората обикновено уцелват, ако не точно, то поне близко. Веднъж изпях "Скица за Париж" в Иркутск. Всички се посмяха, успокоиха се, а един продължава да се смее. Питам го: "Какво толкова смешно има в тая песен?", а той ми отговаря: "Откъде ти знаеш всичко, кой така бързо ти предава информацията. Та това е песен за Иркутск, а не за Париж!" Оказва се, че в Иркутск открили баня, в която е студено. И значи за това са нужни ските. А по стените е пълно с гвоздеи, та и керпеденът ще е съмсем уместен. "

Запазени са 97 записа от 1975 до 1980 г.