Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Прерванный полет   
Кто-то высмотрел плод, что неспел, потрусили за ствол - он упал... Вот вам песня о том, кто не спел, и что голос имел - не узнал. Может, были с судьбой нелады, и со случаем плохи дела, а тугая струна на лады с незаметным изъяном легла. Он начал робко - с ноты «до», но не допел ее не до... Недозвучал его аккорд и никого не вдохновил... Собака лаяла, а кот мышей ловил... Смешно! Не правда ли, смешно! А он шутил - недошутил, недораспробовал вино и даже недопригубил. Он пока лишь затеивал спор - неуверенно и не спеша; словно капельки пота из пор, из-под кожи сочилась душа. Только начал дуэль на ковре, еле-еле, едва приступил. Лишь чуть-чуть осмотрелся в игре, и судья еще счет не открыл. Он хотел знать все от и до, но не добрался он, не до... Ни до догадки, ни до дна, не докопался до глубин, и ту, которая одна, не долюбил, не долюбил! Смешно, не правда ли, смешно, что он спешил - недоспешил? Осталось недорешено, все то, что он недорешил. Ни единою буквой не лгу. Он был чистого слога слуга, он писал ей стихи на снегу, - к сожалению, тают снега. Но тогда еще был снегопад и свобода писать на снегу. И большие снежинки, и град он губами хватал на бегу. Но к ней в серебряном ландо он не добрался и не до... Не добежал, бегун-беглец, не долетел, не доскакал, а звездный знак его - Телец - холодный Млечный Путь лакал. Смешно, не правда ли, смешно, когда секунд недостает, - недостающее звено - и недолет, и недолет. Смешно, не правда ли? Ну, вот, - и вам смешно, и даже мне. Конь на скаку и птица влет, - по чьей вине, по чьей вине?

Прекъснатият полет 
На дървото плод някой съзрял, друснал ствола, той паднал - незрял. Ето песен за онзи - не пял, и че глас имал, тъй не узнал. Със съдбата ли бил е той враг и сполуката зла е била, но китарната струна във такт да попадне съвсем не могла. Започнал с плаха нота „до”, ала не я допял, не до... Акордът му недозвучал и никого не вдъхновил... Ръмжало куче, котарак мишле ловил... За смях, наистина за смях! За смях! С недошегувани шеги той виното недоналял и даже с устни не отпил. Той се готвел все още за спор, без да бърза и някак си плах, и избивала - капчици пот - изпод кожата сякаш душа. На пътеката тъкмо дуел бе започнал - пристъпил едва. Съдията не беше зачел още точка във тази игра... Узнал би всичко от и до, ала не се добрал и до... Ни до догадка, глъбина, ни до придънните скали и тази, дето е една, не дооткрил, не дооткрил! За смях, наистина за смях, но бързал - недобързал той. Недорешеното докрай да дореши днес няма кой. Аз не лъжа - ни буква не скрих - той на чистия слог бе слуга, на снега той написал й стих, но, за жалост, топи се снега. Още имало там снегопад - свобода да се пише на сняг и огромни снежинки, и град той със устни ловял в своя бяг. Към нея в сребърно ландо не се добрал той и не до... Не дотърчал бегач-беглец, във скок докрай не долетял, а звездният му знак - Телец - от Пътя млечен си бозал. За смях, наистина за смях е да не ти достига миг, заради липсващи звена така и да не долетиш. За смях е, да, и то жесток! И аз смеха ще споделя. Във полет птица, кон във скок - по чия вина, чия вина?
1973 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

За филма "Бегство мистера Мак-Кинли" (1975, "Мосфилм", режисьор Михаил Швейцер, по едноименната киноповест на Леонид Леонов), в който играе ролята на уличния певец Бил Сигер, Висоцки написва девет балади. От тях само две са включени във филма в авторско изпълнение: "Балада за манекените" ("Семь дней усталый старый Бог…") и "Балада за отпътуването към рая" ("Вот твой билет, вот твой вагон…").

Не са включени във филма: "Балада за малкия човек" ("Погода славная, а это главное…"), "Прекъснатият полет" ("Кто-то высмотрел плод…"), "Балада о Кокийон" ("Жил-был учитель скромный Кокильон…"), "Марш на футболния отбор "Мечки"" ("Когда лакают святые свой нектар…"), "Балада за оръжието" ("По миру люди маленькие носятся…"), "Песента на Бил Сигер" ("Вот это да, вот это да!..") и "Мистерията хипи" ("Мы рвём – и не найти концов…").

Музиката към баладите е написана от Исак Шварц и Анатолий Калварски. по мотиви от мелодиите на Висоцки. И деветте балади са записани с оркестъра на Г. Гаранян.

Виж и бележката към "Песен на Бил Сигер.".

Владимир Висоцки: „Снимах се във филма "Бягството на мистър Мак-Кинли". Бях поканен за ролята на Автора, която я нямаше в сценария, но се появи, защото ми бяха поръчани девет балади, които аз написах. Написа и музика за тях. Записалахме ги с оркестър. Работихме с прекрасни хора, музиканти. Пролях повече пот, отколкото за всичко останало, защото, първо, не е за у нас. Второ, не е за нашето време. И, значи, трябваше някак да съответства, както се казва. Интересен материал, условно кино, удивително ми се стори тогава. Я направих всичко това, написах, а после се получи така, че баладите, добре, ама филмът не е такъв. То е малко за друго. Изчезна ироничността, а стана сериозно. И те отпаднаха. А рекламата направена. В нея Владимир Семьонович Висоцки ходи с китарата и пее. И впечатлението е, че аз там цели два и половина часа съм на екрана. А във филме вече няма нищо и от деветте останала една и половина. "

Запазени са 17 записа от 1973 до 1977 г.