Я бодрствую, но вещий сон...
Я бодрствую, но вещий сон мне снится.
Пилюли пью - надеюсь, что усну.
Не привыкать глотать мне горькую слюну -
Организации, инстанции и лица
Мне объявили явную войну
За то, что я нарушил тишину,
За то, что я хриплю на всю страну,
Чтоб доказать - я в колесе не спица,
За то, что мне неймется и не спится,
За то, что в передачах заграница
Передает мою блатную старину,
Считая своим долгом извиниться:
- Мы сами, без согласья... Ну и ну!
За что еще? Быть может, за жену -
Что, мол, не мог на нашей подданной жениться?!
Что, мол, упрямо лезу в капстрану
И очень не хочу идти ко дну,
Что песню написал, и не одну,
Про то, как мы когда-то били фрица,
Про рядового, что на дзот валится,
А сам - ни сном ни духом про войну.
Кричат, что я у них украл луну
И что-нибудь еще украсть не премину.
И небылица догоняет небылица.
Не спится мне... Ну, как же мне не спиться?!
Нет! Не сопьюсь! Я руку протяну
И завещание крестом перечеркну,
И сам я не забуду осениться,
И песню напишу, и не одну,
И в песне той кого-то прокляну,
Но в пояс не забуду поклониться
Всем тем, кто написал, чтоб я не смел ложиться!
Пусть чаша горькая - я их не обману.

Аз буден съм, но сън зловещ... 
Аз буден съм, но сън зловещ ме гони
и гълтам хап с надежда да заспя.
Привикнах вече да преглъщам, да търпя:
организации, инстанции, персони
ми обявиха яростна война,
затуй, че насред тая тишина
аз огласявах в цялата страна -
не съм аз спица в колелата казионни,
затуй, че не мирясвах в сънища спокойни,
затуй, че щом излъчват песни мои
от старите ми буйни времена
по радиото чуждо, някой рони:
„Без той да знае... Няма той вина!”
И още за какво? Че взех жена,
която не избрах сред поданички родни
и упорито в чуждата страна
пътувам, а към дъното не ща,
и песен съчиних, и не една,
как бихме фрица с неговите орди,
как жертваха се редниците горди,
а и на сън не съм видял война.
Крещят: „Открадна нашата луна!”
и да открадна пак не ще се посвеня.
И клевета след клеветата вечно броди...
Не ми се спи... Очите ми са бодри!
Да се пропия няма, а с ръка
аз завещанието с кръст ще отрека,
и сам ще се прекръстя и акорди
за песен ще създам и не една,
и в песните едни ще прокълна,
на други пък ще сторя аз поклони,
затуй, че писаха да спрем да сме покорни!
Дори това със хап горчив да заплатя.

За филма "Бегство мистера Мак-Кинли" (1975, "Мосфилм", режисьор Михаил Швейцер, по едноименната киноповест на Леонид Леонов), в който играе ролята на уличния певец Бил Сигер, Висоцки написва девет балади. От тях само две са включени във филма в авторско изпълнение: "Балада за манекените" ("Семь дней усталый старый Бог…") и "Балада за отпътуването към рая" ("Вот твой билет, вот твой вагон…").

Не са включени във филма: "Балада за малкия човек" ("Погода славная, а это главное…"), "Прекъснатият полет" ("Кто-то высмотрел плод…"), "Балада о Кокийон" ("Жил-был учитель скромный Кокильон…"), "Марш на футболния отбор "Мечки"" ("Когда лакают святые свой нектар…"), "Балада за оръжието" ("По миру люди маленькие носятся…"), "Песента на Бил Сигер" ("Вот это да, вот это да!..") и "Мистерията хипи" ("Мы рвём – и не найти концов…").

Музиката към баладите е написана от Исак Шварц и Анатолий Калварски. по мотиви от мелодиите на Висоцки. И деветте балади са записани с оркестъра на Г. Гаранян.

Виж и бележката към "Песен на Бил Сигер.".

Владимир Висоцки: „Снимах се във филма "Бягството на мистър Мак-Кинли". Бях поканен за ролята на Автора, която я нямаше в сценария, но се появи, защото ми бяха поръчани девет балади, които аз написах. Написа и музика за тях. Записалахме ги с оркестър. Работихме с прекрасни хора, музиканти. Пролях повече пот, отколкото за всичко останало, защото, първо, не е за у нас. Второ, не е за нашето време. И, значи, трябваше някак да съответства, както се казва. Интересен материал, условно кино, удивително ми се стори тогава. Я направих всичко това, написах, а после се получи така, че баладите, добре, ама филмът не е такъв. То е малко за друго. Изчезна ироничността, а стана сериозно. И те отпаднаха. А рекламата направена. В нея Владимир Семьонович Висоцки ходи с китарата и пее. И впечатлението е, че аз там цели два и половина часа съм на екрана. А във филме вече няма нищо и от деветте останала една и половина. "

Запазени са 17 записа от 1973 до 1977 г.