Тот, который не стрелял   ♫
Я вам мозги не пудрю -
уже не тот завод.
В меня стрелял поутру
из ружей целый взвод.
За что мне эта злая,
нелепая стезя? -
Не то чтобы не знаю -
рассказывать нельзя.

Мой командир меня почти что спас,
Но кто-то на расстреле настоял,
И взвод отлично выполнил приказ,
Но был один, который не стрелял.

Судьба моя лихая
давно наперекос, -
Однажды «языка» я
добыл, да не донес.
И особист Суэтин,
неутомимый наш,
Еще тогда приметил
и взял на карандаш.

Он выволок на свет и приволок
Подколотый, подшитый материал,
Никто поделать ничего не смог.
Нет, смог один, который не стрелял.

Рука упала в пропасть
с дурацким криком «Пли!»
И залп мне выдал пропуск
в ту сторону земли.
Но слышу: - Жив зараза.
Тащите в медсанбат!
Расстреливать два раза
уставы не велят.

А врач потом все цокал языком
И, удивляясь, пули удалял,
А я в бреду беседовал тайком
С тем пареньком, который не стрелял.

Я раны, как собака,
лизал, а не лечил,
В госпиталях, однако,
в большом почете был.
Ходил в меня влюбленный
весь слабый женский пол:
- Эй ты, недостреленный!
Давай-ка на укол!

Наш батальон геройствовал в Крыму,
И я туда глюкозу посылал,
Чтоб было слаще воевать ему,
Кому? Тому, который не стрелял.

Я пил чаек из блюдца,
со спиртиком бывал,
Мне не пришлось загнуться,
и я довоевал.
В свой полк определили.
- Воюй, - сказал комбат, -
А что недострелили,
так я невиноват!..

Я тоже рад был, но, присев у пня,
Я выл белугой и судьбину клял, -
Немецкий снайпер дострелил меня
Убив того, который не стрелял.

Не ви разказвам басни... 
Не ви разказвам басни -
отдавна беше то:
В мен пушките изпразни
по изгрев пълен взвод.
Защо ме стигна тая
тъй зла към мен съдба -
то не че да не зная,
но трябва да мълча.

Почти спаси ме моят командир,
но някой за разстрела настоя -
и взводът цял по заповед гърми,
но имаше един - не изгърмя.

Съдбата ми отдавна
бе тръгнала към крах.
Веднъж „език” бях хванал,
ала го изтървах,
и спецът наш Суетин,
все в делото вглъбен,
във своите отчети
написал е за мен...

Измъкна той внезапно на бял свят
във папчица подвързан материал
и никой нищо вече не успя...
Успя един! Тоз, който не гърмя.

Ръката падна в пропаст,
чух „Огън!” - крясък тъп -
и залпът стана пропуск
в отвъдния ми път.
Но чувам: „Жив е още!
Носилка, дявол взел! -
По устава не може
повторно на разстрел!”


А докторът все цъкал със език
и вадейки куршуми, се дивял.
Аз разговор в несвяст си водех тих
със този момък, който не гърмя.

Аз ближех като куче,
където бях ранен
и всеки бе научил
в таз болница за мен -
във мене беше влюбен
там женският състав:
„"Хей, ти! Недопогубен!
Я запретни ръкав!”

А мойта част геройстваше във Крим
и тайно аз глюкоза пращах там,
воюването му да подслади.
Чие? На този, който не гърмя.

Аз пийвах топло чайче -
понякога със спирт,
воювах си докрай, че
не бях докрай убит.
Във полка командирът
ми каза „Давай в бой!”,
а че недоубит съм
дори се радвал той.

И аз така се радвах, но след миг
и виех, и съдбата си кълнях,
че немски снайперист ме доуби -
застреля онзи, който не гърмя.

Владимир Висоцки: Песента, която искам да ви изпея има една предистория. Аз съм от военно семейство и моят чичо - той е преминал войната от началото до края и през цялото време е бил в непосредствено съприкосновение с врага - той ми е разказвал много за войната. И една от историите беше за това, как веднъж един батальон в отбрана бил с открити флангове и някой в паниката им казал в открит текст: "Дръжте се, въпреки откритите флангове!" И това било прехванато от немците и те започнали да ги обстрелват. И той отвел батальона. И тази история завършила печално. Въпреки, че командирът на батальона бил заслужил човек, и награждаван, и така нататък. Било взето решение да го разстрелят, защото ситуацията била такава, остра, неизпълнение на заповед и така нататък. Заповедта, обаче, не била приведена в изпълнение, защото започнал много силен артилерийски обстрел, те се оттеглили, загубили много хора. Така. Но този човек е жив сега и той е приятел на моя чичо. Той сега е с висш чин. И аз, когато направих песента по този повод - без да му казваме, че това е за него - веднъж му я изпях. И той каза: «Да-да-да, това го имаше! Много точно - така беше, так, така…». Вот. Затова аз посвящавам тази песен на приятеля на моето семейство, а песента се нарича «Тот, который не стрелял»."

Запазени са 183 записа от 1972 до 1980 г.