Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

От границы мы Землю
вертели назад...
   
От границы мы Землю вертели назад - Было дело, сначала. Но обратно ее закрутил наш комбат, Оттолкнувшись ногой от Урала. Наконец-то нам дали приказ наступать, Отбирать наши пяди и крохи, Но мы помним, как солнце отправилось вспять И едва не зашло на Востоке. Мы не меряем Землю шагами, Понапрасну цветы теребя, Мы толкаем ее сапогами - От себя, от себя. И от ветра с Востока пригнулись стога, Жмется к скалам отара. Ось земную мы сдвинули без рычага, Изменив направленье удара. Не пугайтесь, когда не на месте закат. Судный день - это сказки для старших. Просто Землю вращают, куда захотят, Наши сменные роты на марше. Мы ползем, бугорки обнимаем, Кочки тискаем зло, не любя, И коленями Землю толкаем - От себя, от себя. Здесь никто не найдет, даже если б хотел, Руки кверху поднявших. Всем живым - ощутимая польза от тел: Как прикрытье используем павших. Этот глупый свинец всех ли сразу найдет, Где настигнет - в упор или с тыла? Кто-то там впереди навалился на дот - И Земля на мгновенье застыла. Я ступни свои сзади оставил, Мимоходом по мертвым скорбя, Шар земной я вращаю локтями - От себя, от себя. Кто-то встал в полный рост и, отвесив поклон, Принял пулю на вдохе, Но на Запад, на Запад ползет батальон, Чтобы солнце взошло на Востоке. Животом - по грязи, дышим смрадом болот, Но глаза закрываем на запах. Нынче по небу солнце нормально идет, Потому что мы рвемся на Запад! Руки, ноги - на месте ли, нет ли, - Как на свадьбе, росу пригубя, Землю тянем зубами за стебли - На себя, на себя!

От браздата гранична
въртяхме назад...
 
От браздата гранична въртяхме назад отначало Земята, но опря се в Урал здраво моя комбат и така завъртя я обратно. Да настъпваме най-после дадоха знак, да си върнем отнетите педи, ала помним как слънцето тръгна назад и на изток едва не залезе. Ние с крачки не мерим Земята, като тъпчем напразно цветя, а сами я оттласкват краката - по-натам, по-натам... Вятър източен пръсна копите сено и треперят стадата. Отклонихме оста на Земята без лост, пренасочвайки свойта атака. Не, не бойте се, залезът щом не е там - измишльотина Страшният съд е - накъдето поискат Земята въртят наш’те роти, вървейки по пътя. И пълзим със земята в прегръдка, без любов впили пръсти в пръстта. Коленете Земята отблъскват по-натам, по-натам... И да би пожелал тук не можеш откри някой, вдигнал ръцете. За прикритие служи и мъртъв дори, всеки паднал, убит в боевете. Този глупав куршум дали всички наред ще настигне? От упор ли, в гръб ли? Върху бункер се хвърли там някой отпред и за миг и Земята замлъкна. Стъпалата си аз изоставям и по мъртвите както скърбя, с лакти глобуса пак завъртявам - по-натам, по-натам! Някой там се изправи и стори поклон - сякаш вдиша куршума, но на запад, на запад пълзи батальон и от изток зората изплува. По корем - във калта, насред блатната смрад, но покорно търпим миризмата. Горе слънцето днес не пътува назад - ние бием се вече на запад. Без крака ли сме ний, без ръце ли? С устни вкусвайки капки роса, за стеблата Земята си теглим ний към нас! И за нас!
1972 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Владимир Висоцки: „Веднъж, докато бях в Кавказ, на снимките на филма "Плохой хороший человек", измислих песен, случайно се появиха такива... стиховете ми дойдоха в главата... нарича се "Мы вращаем землю". Написах я, написал и музиката кам нея. После ми предложиха да направим грамофонна плоча. Тъй като това се случва доста рядко, аз веднага се съгласих и направих плочата. Там имаше много неща, вече звучали от екрана или в театъра, а аз помолих, да се включи и тази - "Мы вращаем землю". Там долго мислиха, нужно ли е, не е ли и накрая казаха: "Е, добре, хайде!" А после в спектакъла "Пристегните ремни" ("Затегнете коланите"), който върви сега в нашия театър, една от последните ни премиери, Любимов ме помоли, казва: "Там има ретроспекции за войната, хайде изпей тази песен". И така се натресох, и идвам само за тая песен и я пея в спектакъла. Послушайте.. "

Владимир Висоцки: „Неотдавна излезе плоча с мои военни песни. Това са песни от филмите "Я родом из детства, "Война под крышами", "Сыновья уходят в бой". Тя имаше дълга съдба и трънлив път - беше записана преди пет години, а излезе едва преди няколко месеца. Какво пък? - Бог с тях, значи. Значи, всичко е ненапразно. А после ме помолиха да направя втора плоча, която също записах и, мисля, тя също ще пролежи пет години. И тя щеима такъв път, но също ще излезе. Аз, без да чакам тя да излезe, ще ви покажа няколко песни от нея. Една от тези песни се нарича "Мы вращаем Землю". Работата е в това, че аз пиша много песни на военна тема и часто ме питат, особено след излизането на тази военна плоча, пристигат писма от ветерани, участници във войната. Някои от тях, оказва се, ме познават - воювал съм с тях. А с някои съм излизал от обкръжение. Но това не е така, аз, разбира се, не съм воювал, не съм лежал, и от обкръжение не съм излизал. Но, вероятно, хората мислят, че човек, който така много е писал за войната, навярно, трябва да е воювал. Не е съвсем така. Просто аз съм от семейство на военни, а освен това - по време на война, по време на такива колосални световни потресения, просто човешките съдби, навярно, по-ярко се разкриват, по-явно. И после, мен въобще не ме интересуват... аз не пиша за хора, които, там, си почиват или похапват. Само в комедийните песни. А за сериозните ми песни ме интересуват хора на ръба на риска.. И затова пиша толкова много за войната. Значи, послушайте песента, тя се нарича "Мы вращаем Землю"."

Запазени са 107 записа от 1972 до 1980 г.