Случай ♫
Мне в ресторане вечером вчера
Сказали с юморком и с этикетом,
Что киснет водка, выдохлась икра -
И что у них ученый по ракетам.
И многих помня с водкой пополам,
Не разобрав, что плещется в бокале,
Я, улыбаясь, подходил к столам
И отзывался, если окликали.
Вот он - надменный, словно Ришелье,
Как благородный папа в старом скетче, -
Но это был - директор ателье,
И не был засекреченный ракетчик.
Со мной гитара, струны к ней в запас,
И я гордился тем, что тоже в моде:
К науке тяга сильная сейчас -
Но и к гитаре тяга есть в народе.
Я ахнул залпом и разбил бокал -
Мгновенно мне гитару дали в руки, -
Я три своих аккорда перебрал,
Запел и запил - от любви к науке.
Я пел и думал: вот икра стоит,
А говорят - кеты не стало в реках;
А мой ученый где-нибудь сидит
И мыслит в миллионах и парсеках...
И, обнимая женщину в колье
И сделав вид, что хочет в песни вжиться,
Задумался директор ателье -
О том, что завтра скажет сослуживцам.
Он предложил мне позже на дому,
Успев включить магнитофон в портфеле:
«Давай дружить домами!» - Я ему
Сказал: «Давай, - мой дом - твой дом моделей».
И я нарочно разорвал струну
И, утаив, что есть запас в кармане,
Сказал: «Привет! Зайти не премину,
В другой раз, - если будет марсианин».
Я шел домой - под утро, как старик, -
Мне под ноги катались дети с горки,
И аккуратный первый ученик
Шел в школу получать свои пятерки.
Ну что ж, мне поделом и по делам -
Лишь первые пятерки получают...
Не надо подходить к чужим столам
И отзываться, если окликают.
|
|
Случай
Във ресторанта вчера вечерта
ми казаха почти по етикета -
хайвер и водка киснат вече там
и гост е учен някакъв ракетен.
Почти си спомнях някои от тях
и в чашата не знаех що се лее -
с усмивка между масите сновях,
откликвах, ако някой позове ме.
Той като Ришельо надменен бе,
и сякаш строг баща в старинен скеч е -
директор просто на ателие
бил той, а не засекретен ракетчик.
С китарата, със струни за запас -
гордеех се, че също съм на мода.
Привлича днес науката у нас,
но тегли и китарата народа.
Аз пих на екс и чашата разбих -
с китарата ми някой в миг дотича
и изредих акордите си три,
запях, запих - науката обичам.
Аз чудех се - хайверът тук стои,
а казват уж, че сьомга няма вече,
а моят учен някъде седи
и мисли в милиони и парсеци.
Директорът жена със колие
прегръщайки, уж песента го грабва,
замисли се - в това ателие
какво ще има утре да разказва.
А после той предложи ми у тях,
щом скришом включи там магнетофона
„Семейно да дружим!”. Отвърнах аз:
„Мой дом ще бъде твойта къща модна.”.
Нарочно скъсах струна със замах
и скривайки, че в джоба имам друга,
аз казах: „Тръгвам, но ще дойда пак
когато марсианец ви гостува”.
По съмнало пълзя като старик,
в краката ми се врат деца с шейнички
и бърза точен първи ученик
в училище за своите шестички.
Какво пък, сам така се подредих,
на първите шестици само дават...
По чужди маси ти недей ходи,
подсвирнат ли - недей се отзовава.
|
|