Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Случай   
Мне в ресторане вечером вчера Сказали с юморком и с этикетом, Что киснет водка, выдохлась икра - И что у них ученый по ракетам. И многих помня с водкой пополам, Не разобрав, что плещется в бокале, Я, улыбаясь, подходил к столам И отзывался, если окликали. Вот он - надменный, словно Ришелье, Как благородный папа в старом скетче, - Но это был - директор ателье, И не был засекреченный ракетчик. Со мной гитара, струны к ней в запас, И я гордился тем, что тоже в моде: К науке тяга сильная сейчас - Но и к гитаре тяга есть в народе. Я ахнул залпом и разбил бокал - Мгновенно мне гитару дали в руки, - Я три своих аккорда перебрал, Запел и запил - от любви к науке. Я пел и думал: вот икра стоит, А говорят - кеты не стало в реках; А мой ученый где-нибудь сидит И мыслит в миллионах и парсеках... И, обнимая женщину в колье И сделав вид, что хочет в песни вжиться, Задумался директор ателье - О том, что завтра скажет сослуживцам. Он предложил мне позже на дому, Успев включить магнитофон в портфеле: «Давай дружить домами!» - Я ему Сказал: «Давай, - мой дом - твой дом моделей». И я нарочно разорвал струну И, утаив, что есть запас в кармане, Сказал: «Привет! Зайти не премину, В другой раз, - если будет марсианин». Я шел домой - под утро, как старик, - Мне под ноги катались дети с горки, И аккуратный первый ученик Шел в школу получать свои пятерки. Ну что ж, мне поделом и по делам - Лишь первые пятерки получают... Не надо подходить к чужим столам И отзываться, если окликают.

Случай 
Във ресторанта вчера вечерта ми казаха почти по етикета - хайвер и водка киснат вече там и гост е учен някакъв ракетен. Почти си спомнях някои от тях и в чашата не знаех що се лее - с усмивка между масите сновях, откликвах, ако някой позове ме. Той като Ришельо надменен бе, и сякаш строг баща в старинен скеч е - директор просто на ателие бил той, а не засекретен ракетчик. С китарата, със струни за запас - гордеех се, че също съм на мода. Привлича днес науката у нас, но тегли и китарата народа. Аз пих на екс и чашата разбих - с китарата ми някой в миг дотича и изредих акордите си три, запях, запих - науката обичам. Аз чудех се - хайверът тук стои, а казват уж, че сьомга няма вече, а моят учен някъде седи и мисли в милиони и парсеци. Директорът жена със колие прегръщайки, уж песента го грабва, замисли се - в това ателие какво ще има утре да разказва. А после той предложи ми у тях, щом скришом включи там магнетофона „Семейно да дружим!”. Отвърнах аз: „Мой дом ще бъде твойта къща модна.”. Нарочно скъсах струна със замах и скривайки, че в джоба имам друга, аз казах: „Тръгвам, но ще дойда пак когато марсианец ви гостува”. По съмнало пълзя като старик, в краката ми се врат деца с шейнички и бърза точен първи ученик в училище за своите шестички. Какво пък, сам така се подредих, на първите шестици само дават... По чужди маси ти недей ходи, подсвирнат ли - недей се отзовава.
1971 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Авторски варианти на заглавието - "Приключение" и "Пътешествие в миналото".

Запазени са 13 записа от 1971 до 1978 г.