Кто кончил жизнь трагически... ♫
Кто кончил жизнь трагически - тот истинный поэт,
А если в точный срок - так в полной мере.
На цифре 26 один шагнул под пистолет,
Другой же - в петлю слазил в «Англетере».
А в 33 Христу - Он был поэт, он говорил:
«Да не убий! Убьешь - везде найду, мол», -
Но - гвозди ему в руки, чтоб чего не сотворил,
Чтоб не писал и ни о чем не думал.
С меня при цифре 37 в момент слетает хмель.
Вот и сейчас - как холодом подуло:
Под эту цифру Пушкин подгадал себе дуэль
И Маяковский лег виском на дуло.
Задержимся на цифре 37. Коварен бог -
Ребром вопрос поставил: или - или.
На этом рубеже легли и Байрон, и Рембо.
А нынешние - как-то проскочили.
Дуэль не состоялась или перенесена,
А в 33 распяли, но не сильно.
А в 37 - не кровь, да что там кровь - и седина
Испачкала виски не так обильно.
Слабо стреляться? В пятки, мол, давно ушла душа?
Терпенье, психопаты и кликуши!
Поэты ходят пятками по лезвию ножа
И режут в кровь свои босые души.
На слово «длинношеее» в конце пришлось три «е».
Укоротить поэта! - вывод ясен.
И нож в него, но счастлив он висеть на острие,
Зарезанный за то, что был опасен.
Жалею вас, приверженцы фатальных дат и цифр!
Томитесь, как наложницы в гареме:
Срок жизни увеличился, и, может быть, концы
Поэтов отодвинулись на время!
|
|
Умрелият трагически...
Умрелият трагически е истински поет,
успял ли е във срок си е сполука:
на двадесет и шест един се гръмнал с пистолет,
а друг пък в „Англетер” нахлузил клупа.
На тридесет и три Христос - и той поет е бил
и казвал: „Не убивай!” - ще те пипна...
но - гвоздеи в ръцете - да не може да твори,
да пише, а и много да не мисли.
При тридесет и седем аз във миг съм изтрезнял.
Дори сега - чак целия потръпвам:
Под тази цифра Пушкин на дуел се озовал
и Маяковски черепа си пръснал.
На тридесет и седем да поспрем! Коварен Бог -
въпрос поставил ребром: или - или!
И легнали на тоя праг и Байрон, и Рембо,
а днешните все някак се спасили.
Дуелът му отложен е или е отменен,
на тридесет и три разпнали слабо,
на тридесет и седем пък не е окървавен,
а посребрен е черепът му само.
Дуел? О, не! В петите май е вече таз душа?!
О, кресльовци, търпение за Бога!
С пети поетът стъпва върху острата кама -
окървавил душата босонога!
Във „дългошиест” има май ненужна дължина.
„Да се скъси поета!” - извод ясен.
Но той щастлив поема острието без вина:
заклали са го - значи е опасен!
Държанки, роби жалки на фаталните числа,
очакващи в харема срока точен -
животът удължил се е, навярно затова
и краят на поета е отсрочен!
|
|