Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Кто кончил жизнь трагически...   
Кто кончил жизнь трагически - тот истинный поэт, А если в точный срок - так в полной мере. На цифре 26 один шагнул под пистолет, Другой же - в петлю слазил в «Англетере». А в 33 Христу - Он был поэт, он говорил: «Да не убий! Убьешь - везде найду, мол», - Но - гвозди ему в руки, чтоб чего не сотворил, Чтоб не писал и ни о чем не думал. С меня при цифре 37 в момент слетает хмель. Вот и сейчас - как холодом подуло: Под эту цифру Пушкин подгадал себе дуэль И Маяковский лег виском на дуло. Задержимся на цифре 37. Коварен бог - Ребром вопрос поставил: или - или. На этом рубеже легли и Байрон, и Рембо. А нынешние - как-то проскочили. Дуэль не состоялась или перенесена, А в 33 распяли, но не сильно. А в 37 - не кровь, да что там кровь - и седина Испачкала виски не так обильно. Слабо стреляться? В пятки, мол, давно ушла душа? Терпенье, психопаты и кликуши! Поэты ходят пятками по лезвию ножа И режут в кровь свои босые души. На слово «длинношеее» в конце пришлось три «е». Укоротить поэта! - вывод ясен. И нож в него, но счастлив он висеть на острие, Зарезанный за то, что был опасен. Жалею вас, приверженцы фатальных дат и цифр! Томитесь, как наложницы в гареме: Срок жизни увеличился, и, может быть, концы Поэтов отодвинулись на время!

Умрелият трагически... 
Умрелият трагически е истински поет, успял ли е във срок си е сполука: на двадесет и шест един се гръмнал с пистолет, а друг пък в „Англетер” нахлузил клупа. На тридесет и три Христос - и той поет е бил и казвал: „Не убивай!” - ще те пипна... но - гвоздеи в ръцете - да не може да твори, да пише, а и много да не мисли. При тридесет и седем аз във миг съм изтрезнял. Дори сега - чак целия потръпвам: Под тази цифра Пушкин на дуел се озовал и Маяковски черепа си пръснал. На тридесет и седем да поспрем! Коварен Бог - въпрос поставил ребром: или - или! И легнали на тоя праг и Байрон, и Рембо, а днешните все някак се спасили. Дуелът му отложен е или е отменен, на тридесет и три разпнали слабо, на тридесет и седем пък не е окървавен, а посребрен е черепът му само. Дуел? О, не! В петите май е вече таз душа?! О, кресльовци, търпение за Бога! С пети поетът стъпва върху острата кама - окървавил душата босонога! Във „дългошиест” има май ненужна дължина. „Да се скъси поета!” - извод ясен. Но той щастлив поема острието без вина: заклали са го - значи е опасен! Държанки, роби жалки на фаталните числа, очакващи в харема срока точен - животът удължил се е, навярно затова и краят на поета е отсрочен!
1971 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Висоцки посвещава тази песен "на моите приятели - поети".

„Англетер” - хотел в Санкт-Петербург, в който е убит или се е самоубил поетът Сергей Есенин на 28 декември 1925.

Запазени са 106 записа от 1971 до 1980 г.