Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Беда   
Я несла свою Беду По весеннему по льду. Надломился лед - душа оборвалася, Камнем под воду пошла, А Беда, хоть тяжела, - А за острые края задержалася. И Беда с того вот дня Ищет по свету меня. Слухи ходят вместе с ней с Кривотолками. А что я не умерла, Знала голая ветла Да еще перепела с перепелками. Кто ж из них сказал ему, Господину моему, - Только выдали меня, проболталися. И от страсти сам не свой, Он отправился за мной, А за ним - Беда с Молвой увязалися. Он настиг меня, догнал, Обнял, на руки поднял, Рядом с ним в седле Беда ухмылялася... Но остаться он не мог - Был всего один денек, А Беда на вечный срок задержалася.

Беда 
Носех своята Беда аз напролет по леда. Изтрещя ледът и, цяла сковала се, под водата полетях, а уж тежката Беда - върху края остър тя задържала се. По света от този ден дири все Бедата мен - слухове, сплетни, мълва редом тичаха. Знаеше, че не умрях само голата върба, а и яребицата с яребичета. Кой на моя мил от тях, каза аз и не разбрах, но издадоха ме те - много бъбрели. Не на себе си от страст, търси той къде съм аз, а след него Слух с Беда бързо тръгнали. И догонил ме на път, ме прегърна моят скъп, на седлото му - Беда, зло ухилена... Да остане той при мен имаше едничък ден, а Бедата вече с мен е завинаги.
1970 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Песента е използвана в спектакъла "Там вдали" на московския Литературно-драматически театър ВТО през 1976. Записана е в изпълнение на Марина Влади за съвместната им грамофонна плоча с Владимир Висоцки.

Запазени са 4 записа от 1971 до 1974 г.