Песня о нотах   ♫
Я изучил все ноты от и до,
Но кто мне на вопрос ответит прямо?
Ведь начинают гаммы с ноты «до»
И ею же заканчивают гаммы.

Пляшут ноты врозь и с толком.
Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока
Разбросает их по полкам
Чья-то дерзкая рука.

Известно музыкальной детворе, -
Я впасть в тенденциозность не рискую, -
Что занимает место нота «ре»
На целый такт и на одну восьмую.

Какую ты тональность не возьми -
Неравенством от звуков так и пышет.
Одна и та же нота, скажем, «ми»,
Звучит сильней, чем та же нота - выше.

Пляшут ноты врозь и с толком.
Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока
Разбросает их по полкам
Чья-то дерзкая рука.

Выходит - все у нот, как у людей,
Но парадокс имеется, да вот он:
Бывает, нота «фа» звучит сильней,
Чем высокопоставленная нота.

Вдруг затесался где-нибудь бемоль,
И в тот же миг, как влез он беспардонно,
Внушавшая доверье нота «соль»
Себе же изменяет на полтона.

Пляшут ноты врозь и с толком.
Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока
Разбросает их по полкам
Чья-то дерзкая рука.

Сел композитор, жажду утоля,
И грубым знаком музыку прорезал.
И нежная, как бархат, нота «ля»
Свой голос повышает до диеза.

И, наконец, - Бетховена спроси, -
Без ноты «си» нет ни игры, ни пенья.
Возносится над всеми нота «си»
И с высоты взирает положенья.

Пляшут ноты врозь и с толком.
Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока
Разбросает их по полкам
Чья-то дерзкая рука.

Не стоит затевать о нотах спор,
Есть и у них тузы и секретарши.
Считается, что в си-бемоль минор
Звучат прекрасно траурные марши.

А кроме этих подневольных нот
Еще бывают ноты-паразиты.
Кто их сыграет, кто их пропоет?..
Но с нами - бог, а с ними - композитор!

Пляшут ноты врозь и с толком.
Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока
Разбросает их по полкам
Чья-то дерзкая рука.

Песен за нотите 
Изучих всички ноти от и до,
ала въпрос все още ме измъчва -
започва всяка гама с нота „до”
и пак със нея гамата завършва.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

И първолак дори ще разбере -
тенденциозност всяка ще подмина -
заема място тази нота „ре”
на такт един и на една осмина.

Която щеш тоналност ти вземи -
неравенство от звуковете вее:
Уж нотата все таз - например „ми” -
едната долу, другата се рее.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

Те, строфите, вървят си на тайфа -
пред погледа ни ред по ред се нижат,
но нота някоя, да кажем „фа”,
по-силна е от свойта нота ближна.

Тук някъде замотал се „бемол” -
и щом се появи безцеремонно,
внушаващата вяра нота „сол”
внезапно се изменя полутонно.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

По чашка композиторът налял
и в музиката груб знак начертава
и бархетната, нежна нота „ла”
глас до "диез" внезапно повишава.

За справка и Бетовен потърси -
без нота „си” - свирня и песен спират,
над всички възвисена нота „си”
в това, което случва се, се взира.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

За нотите напразно водим спор:
сред тях си има старши, но и младши -
и смята се, че в „си-бемол минор”
най-благозвучен траурният марш е.

А редом с тези ноти без права,
се срещат също ноти-паразити -
тях кой изсвирил би или пропял?...
Но - с нас е Бог, а с тях пък - композитор!

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

Владимир Висоцки: „Обърнахме се още веднъж към творчеството на Андрей Вознесенски и поставихме спектакъл, който се наричаше "Пазете своите лица". Но ние не опазихме "своите лица". Спектакълът беше върнат за доработка и там си и остана. А това беше красив спектакъл, музикален, поетичен. Той беше поетичен и музикален не само заради стиховете, но и като изображение. На сцената, върху светещ в различни цветове фон висяха на въжета пет наклонени дъски. Осветени отзад те образуваха петолиние. На тези скамейки седяхме ние, актьорите, облечени в черно. Ние изобразявахме ноти. Когато променяхме положението си се сменяше музиката в спектакъла. Аз написах песен за този спектакъл. Цялата не я помня, но началото беше такова: "Я изучил все ноты от и до..." И дръзката ръка на нашия главен режисьор [Юрий Любимов] ни разпръскваше по това петолиние.

Понякога петолинието се трансформираше. Превръщаше се, например, в трибуни на стадион. На тях стоят запалянковци. Шумят, крещят, свиркат одобрително или неодобрително. А отпред ние с Валерий Золотухин рецитираме стихотворението "Левият краен" на Вознесенски. След това запалянковците си тръгват, а аз играя старица и събирам бутилките, останали след мача. Спектакълът беше пълен с хумор, много красиво направен, графичен спектакъл. Спряха го, но ние все пак го изиграхме и той остана в паметта. Това вече е хубаво.

Беше жалко, че не играем този спектакъл. Много стихове и песни от този спектакъл пренесохме в спектакъла "Антисветове". Стиховете там са отпечатани и значи са разрешени. Можем да ги вземаме и да обновяваме спектакъла.

Освен "Песен за нотите", за този спектакъл написах и "Хайка за вълци" и "Посещението на музата". Нея я съчиних по следния повод. Веднъж поетът Василий Журавльов публикувал в списание "Москва" стихове, които, както по-късно се изяснило, принадлежат на Ана Ахматова. Попитали го: "Вася! Защо го направи?". Той казва: "Не знам, те някак сами са се промъкнали.". Може да ги е чул някъде като е бил пиян и да му се е сторило, че са негови... А после даже се обидил и казвал: "Голяма работа! Нека тя да вземе две от мойте, не ми се свиди!""

Запазени са 17 записа от 1969 до 1979 г.