Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Песня о нотах   
Я изучил все ноты от и до, Но кто мне на вопрос ответит прямо? Ведь начинают гаммы с ноты «до» И ею же заканчивают гаммы. Пляшут ноты врозь и с толком. Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока Разбросает их по полкам Чья-то дерзкая рука. Известно музыкальной детворе, - Я впасть в тенденциозность не рискую, - Что занимает место нота «ре» На целый такт и на одну восьмую. Какую ты тональность не возьми - Неравенством от звуков так и пышет. Одна и та же нота, скажем, «ми», Звучит сильней, чем та же нота - выше. Пляшут ноты врозь и с толком. Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока Разбросает их по полкам Чья-то дерзкая рука. Выходит - все у нот, как у людей, Но парадокс имеется, да вот он: Бывает, нота «фа» звучит сильней, Чем высокопоставленная нота. Вдруг затесался где-нибудь бемоль, И в тот же миг, как влез он беспардонно, Внушавшая доверье нота «соль» Себе же изменяет на полтона. Пляшут ноты врозь и с толком. Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока Разбросает их по полкам Чья-то дерзкая рука. Сел композитор, жажду утоля, И грубым знаком музыку прорезал. И нежная, как бархат, нота «ля» Свой голос повышает до диеза. И, наконец, - Бетховена спроси, - Без ноты «си» нет ни игры, ни пенья. Возносится над всеми нота «си» И с высоты взирает положенья. Пляшут ноты врозь и с толком. Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока Разбросает их по полкам Чья-то дерзкая рука. Не стоит затевать о нотах спор, Есть и у них тузы и секретарши. Считается, что в си-бемоль минор Звучат прекрасно траурные марши. А кроме этих подневольных нот Еще бывают ноты-паразиты. Кто их сыграет, кто их пропоет?.. Но с нами - бог, а с ними - композитор! Пляшут ноты врозь и с толком. Ждут «до», «ре», «ми», «фа», «соль», «ля» и «си», пока Разбросает их по полкам Чья-то дерзкая рука.

Песен за нотите 
Изучих всички ноти от и до, ала въпрос все още ме измъчва - започва всяка гама с нота „до” и пак със нея гамата завършва. В танц объркан, ноти чакат - тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога в рафтове ще ги наслага дръзка нечия ръка. И първолак дори ще разбере - тенденциозност всяка ще подмина - заема място тази нота „ре” на такт един и на една осмина. Която щеш тоналност ти вземи - неравенство от звуковете вее: Уж нотата все таз - например „ми” - едната долу, другата се рее. В танц объркан, ноти чакат - тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога в рафтове ще ги наслага дръзка нечия ръка. Те, строфите, вървят си на тайфа - пред погледа ни ред по ред се нижат, но нота някоя, да кажем „фа”, по-силна е от свойта нота ближна. Тук някъде замотал се „бемол” - и щом се появи безцеремонно, внушаващата вяра нота „сол” внезапно се изменя полутонно. В танц объркан, ноти чакат - тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога в рафтове ще ги наслага дръзка нечия ръка. По чашка композиторът налял и в музиката груб знак начертава и бархетната, нежна нота „ла” глас до "диез" внезапно повишава. За справка и Бетовен потърси - без нота „си” - свирня и песен спират, над всички възвисена нота „си” в това, което случва се, се взира. В танц объркан, ноти чакат - тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога в рафтове ще ги наслага дръзка нечия ръка. За нотите напразно водим спор: сред тях си има старши, но и младши - и смята се, че в „си-бемол минор” най-благозвучен траурният марш е. А редом с тези ноти без права, се срещат също ноти-паразити - тях кой изсвирил би или пропял?... Но - с нас е Бог, а с тях пък - композитор! В танц объркан, ноти чакат - тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога в рафтове ще ги наслага дръзка нечия ръка.
1969 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Владимир Висоцки: „Обърнахме се още веднъж към творчеството на Андрей Вознесенски и поставихме спектакъл, който се наричаше "Пазете своите лица". Но ние не опазихме "своите лица". Спектакълът беше върнат за доработка и там си и остана. А това беше красив спектакъл, музикален, поетичен. Той беше поетичен и музикален не само заради стиховете, но и като изображение. На сцената, върху светещ в различни цветове фон висяха на въжета пет наклонени дъски. Осветени отзад те образуваха петолиние. На тези скамейки седяхме ние, актьорите, облечени в черно. Ние изобразявахме ноти. Когато променяхме положението си се сменяше музиката в спектакъла. Аз написах песен за този спектакъл. Цялата не я помня, но началото беше такова: "Я изучил все ноты от и до..." И дръзката ръка на нашия главен режисьор [Юрий Любимов] ни разпръскваше по това петолиние.

Понякога петолинието се трансформираше. Превръщаше се, например, в трибуни на стадион. На тях стоят запалянковци. Шумят, крещят, свиркат одобрително или неодобрително. А отпред ние с Валерий Золотухин рецитираме стихотворението "Левият краен" на Вознесенски. След това запалянковците си тръгват, а аз играя старица и събирам бутилките, останали след мача. Спектакълът беше пълен с хумор, много красиво направен, графичен спектакъл. Спряха го, но ние все пак го изиграхме и той остана в паметта. Това вече е хубаво.

Беше жалко, че не играем този спектакъл. Много стихове и песни от този спектакъл пренесохме в спектакъла "Антисветове". Стиховете там са отпечатани и значи са разрешени. Можем да ги вземаме и да обновяваме спектакъла.

Освен "Песен за нотите", за този спектакъл написах и "Хайка за вълци" и "Посещението на музата". Нея я съчиних по следния повод. Веднъж поетът Василий Журавльов публикувал в списание "Москва" стихове, които, както по-късно се изяснило, принадлежат на Ана Ахматова. Попитали го: "Вася! Защо го направи?". Той казва: "Не знам, те някак сами са се промъкнали.". Може да ги е чул някъде като е бил пиян и да му се е сторило, че са негови... А после даже се обидил и казвал: "Голяма работа! Нека тя да вземе две от мойте, не ми се свиди!""

Запазени са 17 записа от 1969 до 1979 г.