Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Маринка, слушай,
милая Маринка!...
   
Маринка, слушай, милая Маринка! Кровиночка моя и половинка! Ведь если разорвать, то - рубль за сто - Вторая будет совершать не то! Маринка, слушай, милая Маринка, Прекрасная, как детская картинка! Ну кто сейчас ответит - что есть то? Ты, только ты, ты можешь - и никто! Маринка, слушай, милая Маринка! Далекая, как в Сказке Метерлинка, Ты - птица моя синяя вдали, - Вот только жаль - ее в раю нашли! Маринка, слушай, милая Маринка, Загадочная, как жилище инка, Идем со мной! Куда-нибудь идем, - Мне все равно куда, но мы найдем! Поэт - а слово долго не стареет - Сказал: «Россия, Лета, Лорелея», - Россия - ты, и Лета, где мечты. Но Лорелея - нет! Ты - это ты!

Маринка! Слушай,
мила ми Маринка!...
 
Маринка! Слушай, мила ми Маринка! Кръвчица моя, моя половинка! Разкъсани ли са - аз хващам бас, че другата ще е като в несвяст. Маринка! Слушай, мила ми Маринка, прекрасна като детска си картинка. Кое какво е - кой ще каже тук? Ти, само ти, ти можеш - никой друг. Маринка! Слушай, мила ми Маринка! Далечна като в притча Метерлинкова, ти, синя моя птица, до безкрай. Ех, жалко, че е тя във своя рай. Маринка! Слушай, мила ми Маринка! Загадъчна, като дома на инка. Ела със мен! Където и да е! Ще го намерим - все едно къде. „"Русия, Лета, Лорелай...” поетът е казал, а словата дълго светят. Русия ти си, Лета сред мечти, но Лорелай не си! Ти си си ти.
1969 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Стихотворението е посветено на Марина Влади.

„"Русия, Лета, Лорелай…” поетът е казал…" - цитиран е финалът на стихотворението "Декабрист" на Осип Манделщам (1917 г.):

Все перепуталось, и некому сказать,
Что, постепенно холодея,
Все перепуталось, и сладко повторять:
Россия, Лета, Лорелея.