Маринка, слушай, милая Маринка!... ♫
Маринка, слушай, милая Маринка!
Кровиночка моя и половинка!
Ведь если разорвать, то - рубль за сто -
Вторая будет совершать не то!
Маринка, слушай, милая Маринка,
Прекрасная, как детская картинка!
Ну кто сейчас ответит - что есть то?
Ты, только ты, ты можешь - и никто!
Маринка, слушай, милая Маринка!
Далекая, как в Сказке Метерлинка,
Ты - птица моя синяя вдали, -
Вот только жаль - ее в раю нашли!
Маринка, слушай, милая Маринка,
Загадочная, как жилище инка,
Идем со мной! Куда-нибудь идем, -
Мне все равно куда, но мы найдем!
Поэт - а слово долго не стареет -
Сказал: «Россия, Лета, Лорелея», -
Россия - ты, и Лета, где мечты.
Но Лорелея - нет! Ты - это ты!
|
|
Маринка! Слушай, мила ми Маринка!...
Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Кръвчица моя, моя половинка!
Разкъсани ли са - аз хващам бас,
че другата ще е като в несвяст.
Маринка! Слушай, мила ми Маринка,
прекрасна като детска си картинка.
Кое какво е - кой ще каже тук?
Ти, само ти, ти можеш - никой друг.
Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Далечна като в притча Метерлинкова,
ти, синя моя птица, до безкрай.
Ех, жалко, че е тя във своя рай.
Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Загадъчна, като дома на инка.
Ела със мен! Където и да е!
Ще го намерим - все едно къде.
„"Русия, Лета, Лорелай...” поетът
е казал, а словата дълго светят.
Русия ти си, Лета сред мечти,
но Лорелай не си! Ти си си ти.
|
|
Стихотворението е посветено на Марина Влади.
„"Русия, Лета, Лорелай…” поетът е казал…" - цитиран е финалът на стихотворението "Декабрист" на Осип Манделщам (1917 г.):
Все перепуталось, и некому сказать,
Что, постепенно холодея,
Все перепуталось, и сладко повторять:
Россия, Лета, Лорелея.
|
|