Охота на волков   ♫
Рвусь из сил и из всех сухожилий,
Но сегодня - опять, как вчера, -
Обложили меня, обложили,
Гонят весело на номера.

Из-за елей хлопочут двустволки -
Там охотники прячутся в тень.
На снегу кувыркаются волки,
Превратившись в живую мишень.

Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.

Не на равных играют с волками
Егеря, но не дрогнет рука!
Оградив нам свободу флажками,
Бьют уверенно, наверняка.

Волк не может нарушить традиций.
Видно, в детстве, слепые щенки,
Мы, волчата, сосали волчицу
И всосали - «Нельзя за флажки!»

Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.

Наши ноги и челюсти быстры.
Почему же - вожак, дай ответ -
Мы затравленно мчимся на выстрел
И не пробуем через запрет?

Волк не должен, не может иначе!
Вот кончается время мое.
Тот, которому я предназначен,
Улыбнулся и поднял ружье.

Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.

Я из повиновения вышел
За флажки - жажда жизни сильней!
Только сзади я радостно слышал
Удивленные крики людей.

Рвусь из сил, из всех сухожилий,
Но сегодня - не так, как вчера!
Обложили меня, обложили,
Но остались ни с чем егеря!

Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.

Хайка за вълци 
Аз напрягам докрай всяка жила,
ала както преди и сега:
обкръжиха ме те, обкръжиха -
и подгонват ме сред веселба!

Зад елите - винтовки двуцевни -
скрити в сенки ловците стоят -
и превърнати в живи мишени,
вълци мятат се в пресния сняг.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

Тук с вълка е неравна играта,
но ловецът е с твърда ръка -
и за нас преградил свободата,
безпогрешно прострелва целта.

Пазим своите вълчи традиции -
явно палета слепи едва -
ний, вълчета, от майка вълчица
към прегради засукваме страх.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

Ний сме с лапи и челюсти бързи -
ти, водачо, кажи ни поне
как се носим към изстрела стръвни,
и защо през забраните - не?!

Инак ние не можем, не трябва.
Ето - моето време дойде:
вече този, на който се падам,
се усмихва и вдигнал е цев.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

От покорството аз се отказах
и отвъд! Аз жадувам живот!
С радост чувах зад мен как крещяха,
удивени от тоя ми ход.

Аз напрягам докрай всяка жила,
ала днес - не тъй както преди:
обкръжиха ме те, обкръжиха,
но без улов са тия ловци!

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

Песента е написана след появяването в съветската преса на статии, ругаещи песните на Висоцки.

Владимир Висоцки: „Седиш нощем, работиш... Някой ти нашепне… пишеш един ред... мъчиш го... След това песента е с теб — понякога те мъчи по два месеца. Като пишех "Хайка за вълци " — тя ме измъчи. Нощен ми се присънва — само припева. Не знаех какво ще пиша. Два месеца звучеше само: "Идет охота на волков, идет охота...". И ако на двете блюда на везната поставим — на едното всичко, което правя, освен песните — кино, театър, концерти, радио, телевизия и т.н., а на другото — само работата над песните, то, мисля, песента ще натежи повече. Защото тя живее с теб през цялото време, не те оставя, така да се каже, да се откъснеш някъде и да си почиваш. През цялото време те гложди, докато не я напишеш..."

Веднъж в Сибир, снимахме там филма "Хозяин тайги" - аз седях в пуст дом под гигантска лампа, петстотин свещи, бяхме я взели от някакъв фотограф. Золотухин спеше пийнал, защото имаше празник. Аз седя зад белия лист и мисля: какво ще пиша? В това време става Золотухин и ми казва: "Не стой под светлината, ще те застрелят!". Аз питам: "Откъде-накъде, Валерий?", а той: "Паустовски ми каза, че в Лермонтов стрелял пиян поручик" и заспа.

На другия ден го питам: "А защо изведнъж ти го каза Паустовски?". Той казва: "Имах предвид "както разказва Паустовски". Всъщност да ти призная, едни хлапета вчера ми донесоха пиене, а аз в замяна им разреших да залегнат в канавката и да те гледат наживо". Ето така, под дулата на очите написах тази песен "Хайка за вълци"."

Виж и бележката към "Песен за нотите".

Запазени са 43 записа от 1968 до 1980 г.