Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Песня о вещей Кассандре   
Долго Троя в положении осадном Оставалась неприступною твердыней, Но троянцы не поверили Кассандре, - Троя, может быть, стояла б и поныне. Без умолку безумная девица Кричала: «Ясно вижу Трою павшей в прах!» Но ясновидцев - впрочем, как и очевидцев - Во все века сжигали люди на кострах. И в ночь, когда из чрева лошади на Трою Спустилась смерть, как и положено, крылата, Над избиваемой безумною толпою Кто-то крикнул: «Это ведьма виновата!» Без умолку безумная девица Кричала: «Ясно вижу Трою павшей в прах!» Но ясновидцев - впрочем, как и очевидцев - Во все века сжигали люди на кострах. И в эту ночь, и в эту кровь, и в эту смуту Когда сбылись все предсказания на славу, Толпа нашла бы подходящую минуту, Чтоб учинить свою привычную расправу. Без умолку безумная девица Кричала: «Ясно вижу Трою павшей в прах!» Но ясновидцев - впрочем, как и очевидцев - Во все века сжигали люди на кострах. А вот конец - хоть не трагичный, но досадный: Какой-то грек нашел Кассандрину обитель, - И начал пользоваться ей не как Кассандрой, А как простой и ненасытный победитель. Без устали безумная девица Кричала: «Ясно вижу Трою павшей в прах!» Но ясновидцев - впрочем, как и очевидцев - Во все века сжигали люди на кострах.

Песен за пророчицата Касандра 
Дълго Троя се намираше в обсада и все още непристъпна твърд градът е, но не вярваха в словата на Касандра - инак Троя и до днеска да пребъде. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. В нощта, в която от утробата на коня над Троя спуснала се бе смъртта крилата, вик чу се: „Вещицата само е виновна!”, докато там без жал избиваха тълпата. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. Сред тази нощ, сред тази смърт, града покрила - докрай оказа се пророчицата права - тълпата все пак подходящ миг би открила, за да пристъпи към привичната разправа. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. Развръзката, макар и проста, е досадна: грък някакъв намерил нейната обител - и си я ползвал, ала не като Касандра, а като прост и ненаситен победител. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят.
1967 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Запазени са 14 записа от 1967 до 1977 г.