Аисты ♫
Небо этого дня ясное,
Но теперь в нем броня лязгает.
А по нашей земле гул стоит,
И деревья в смоле, - грустно им.
Дым и пепел встают, как кресты,
Гнезд по крышам не вьют аисты.
Колос - в цвет янтаря, успеем ли?
Нет! Выходит, мы зря сеяли.
Что ж там цветом в янтарь светится?
Это в поле пожар мечется.
Разбрелись все от бед в стороны.
Певчих птиц больше нет - вороны.
И деревья в пыли - к осени,
Те, что песни могли, - бросили.
И любовь не для нас. Верно ведь?
Что нужнее сейчас? Ненависть.
Дым и пепел встают, как кресты,
Гнезд по крышам не вьют аисты.
Лес шумит, как всегда, кронами,
А земля и вода - стонами.
Но нельзя без чудес - аукает
Довоенными лес звуками.
Побрели все от бед на Восток,
Певчих птиц больше нет, нет аистов.
Воздух звуки хранит разные,
Но теперь в нем гремит, лязгает.
Даже цокот копыт - топотом,
Если кто закричит - шепотом.
Побрели все от бед на Восток,
И над крышами нет аистов.
|
|
Щъркели
Днес небето над нас - ясно е,
ала грохот на танк стряска ме.
В родната ни земя - стонове,
ронят тъжно смола борове.
Дим и пепел над нас - кръст стои
и не вият гнезда щъркели
Кехлибар класове - ще жънем ли?
Не! Напразно са те кълнали.
Там какво ли блести - кехлибар?
Във полето гори пак пожар.
От бедите навред - бягащи...
Вече птица не пей - гарвани!
Лесове с прах покри есента,
а добрите певци млъкнаха.
Любовта в този час чужда е,
днес ненавист на нас нужна е.
Дим и пепел като кръстове,
и не вият гнезда щъркели
Шум подеха в леса клоните,
а вода и земя - стон и те.
Има пак чудеса - и чуват се
довоенни в леса звукове.
И на изток тълпи бързащи,
и ни славеи, ни - щъркели.
Звуци разни таи въздухът,
но сега там кънти скръбен звън.
Чуваш как трополи нейде кон,
ако някой крещи - шепнешком.
И на изток тълпи бързащи,
не кръжат над стрехи щъркели...
|
|