Про черта ♫
У меня запой от одиночества -
По ночам я слышу голоса...
Слышу - вдруг зовут меня по отчеству, -
Глянул - черт, - вот это чудеса!
Черт мне корчил рожи и моргал,
А я ему тихонечко сказал:
«Я, брат, коньяком напился вот уж как!
Ну, ты, наверно, пьешь денатурат...
Слушай, черт-чертяка-чертик-чертушка,
Сядь со мной - я очень буду рад...
Да неужели, черт возьми, ты трус?!
Слезь с плеча, а то перекрещусь!»
Черт сказал, что он знаком с Борисовым -
Это наш запойный управдом, -
Черт за обе щеки хлеб уписывал,
Брезговать не стал и коньяком.
Кончился коньяк - не пропадем, -
Съездим к трем вокзалам и возьмем.
Я устал, к вокзалам черт мой съездил сам...
Просыпаюсь - снова черт, - боюсь:
Или он по новой мне пригрезился,
Или это я ему кажусь.
Черт ругнулся матом, а потом
Целоваться лез, вилял хвостом.
Насмеялся я над ним до коликов
И спросил: «Как там у вас в аду
Отношенье к нашим алкоголикам -
Говорят, их жарят на спирту?»
Черт опять ругнулся и сказал:
«И там не тот товарищ правит бал!»
...Все кончилось, светлее стало в комнате, -
Черта я хотел опохмелять,
Но растворился черт как будто в омуте...
Я все жду - когда придет опять...
Я не то чтоб чокнутый какой,
Но лучше - с чертом, чем с самим собой.
|
|
За дявола
Аз от самота съвсем пропил съм се -
по нощuте чувам гласове...
Чувам изведнъж - по име викат ме -
гледам - дявол - бре, от де се взе?
Дяволът мълчи и се криви,
а аз тогава с глас му казвам тих:
Аз до козирката се напих с коняк,
а ти си пийваш май денатурат...
Слушай, дявол, дяволченце, дяволяк,
сядай с мене - радвам ти се, брат...
Я, дявол взел те, да не те е бъз -
слез от мен, че ще си тегля кръст!
Каза, че с Борисов се познавали -
пияндето, дето тук е шеф.
С хляб се тъпка просто до задавяне
и коняче пийваше си с кеф.
Но конякът свърши - няма как -
трябва на пазар да ходим пак
Уморен съм аз - сам дяволът пое...
Ставам - дявол гледам пак у нас.
Той отново ли на мен явява се,
или пък присънвам му се аз?
Дяволът изпсува, след това
кротна се, опашка завъртя.
Смях му се така, че чак задавих се
и попитах: „В ада как, кажи,
с нас - алкохолиците - я карате,
казват, че ги пържите на спирт?”
Пак изпсува дяволът - „И там
не този, който трябва е избран.”
...Разсъмна се и светна през прозореца -
сипвам му едно за махмурлук.
А дяволът във нищото разтвори се...
Все очаквам пак да дойде тук...
Не че аз съм чалнат нещо там,
но по-добре със дявол, вместо сам
|
|