Городской романс ♫
Я однажды гулял по столице - и
Двух прохожих случайно зашиб, -
И, попавши за это в милицию,
Я увидел ее - и погиб.
Я не знаю, что там она делала, -
Видно, паспорт пришла получать -
Молодая, красивая, белая...
И решил я ее разыскать.
Шел за ней - и запомнил парадное.
Что сказать ей? - ведь я ж - хулиган...
Выпил я - и позвал ненаглядную
В привокзальный один ресторан.
Ну а ей улыбались прохожие -
Мне хоть просто кричи «Караул!» -
Одному человеку по роже я
Дал за то, что он ей подморгнул.
Я икрою ей булки намазывал,
Деньги прямо рекою текли, -
Я ж такие ей песни заказывал!
А в конце заказал - «Журавли».
Обещанья я ей до утра давал,
Повторял что-то вновь ей и вновь:
«Я ж пять дней никого не обкрадывал,
Моя с первого взгляда любовь!»
Говорил я, что жизнь потеряна,
Я сморкался и плакал в кашне, -
А она мне сказала: «Я верю вам -
И отдамся по сходной цене».
Я ударил ее, птицу белую, -
Закипела горячая кровь:
Понял я, что в милиции делала
Моя с первого взгляда любовь...
|
|
Градски романс
Аз веднъж, както шляех се ей така
най-случайно кроше извъртях
и, попаднал затуй във участъка,
я видях - и направо умрях.
Аз не знаех - какво ли там търсеше?
За паспорт явно беше дошла -
млада, бяла, красива и пърхаща...
И реших аз да я проследя.
И - след нея до входа на сградата...
Как да почна? - Та аз съм гамен...
Пийнах аз и поканих мечтаната
в ресторанта на гарата с мен.
От усмивките на минувачите -
аз беснеех - това се не трай!
Двама типа пребих затова, че те
със очи й намигнаха май.
С чер хайвер аз й мажех филийката,
и парите пилеех с размах,
наша бе на оркестъра свирката -
в края «Жерави» даже изпя.
Обещания давах до съмване,
че започвам живота си нов:
«Вече крал от пет дена не съм поне,
моя първа в живота любов!»
За живота погубен разказвах й,
даже скришом пророних сълза.
Тя спокойно ми каза: «Да, вярвам Ви -
ще се дам на прилична цена».
По лицето, прекрасното, фраснах я,
да се пръсна от яд бях готов
и разбрах що тя дири в участъка,
мойта първа в живота любов...
|
|