Всё позади - и КПЗ, и суд... ♫
Всё позади - и КПЗ, и суд,
И прокурор, и даже судьи с адвокатом, -
Теперь я жду, теперь я жду - куда, куда меня пошлют,
Куда пошлют меня работать за бесплатно.
Мать моя - давай рыдать,
Давай думать и гадать,
Куда, куда меня пошлют.
Мать моя - давай рыдать,
А мне ж ведь, в общем, наплевать,
Куда, куда меня пошлют.
До Воркуты идут посылки долго,
До Магадана - несколько скорей, -
Но там ведь все, но там ведь все - такие падлы, суки, волки, -
Мне передач не видеть, как своих ушей.
Мать моя - давай рыдать,
Давай думать и гадать,
Куда, куда меня пошлют.
Мать моя - давай рыдать,
А мне ж ведь, в общем, наплевать,
Куда, куда меня пошлют.
И вот уж слышу я: за мной идут -
Открыли дверь и сонного подняли, -
И вот сейчас, вот прям сейчас меня куда-то повезут,
А вот куда - опять, паскуды, не сказали.
Мать моя - опять рыдать,
Опять думать и гадать,
Куда, куда меня пошлют.
Мать моя - опять рыдать,
А мне ж ведь в общем наплевать,
Куда, куда меня пошлют.
И вот на месте мы - вокзал и брань, -
Но, слава богу, хоть с махрой не остро.
И вот сказали нам, что нас везут туда - в Тьмутаракань -
Куда-то там на Кольский полуостров.
Мать моя - опять рыдать,
Опять думать и гадать,
Куда, куда меня пошлют...
Мать моя, кончай рыдать,
Давай думать и гадать,
Когда меня обратно привезут!
|
|
Отмина всичко - и арест, и съд...
Отмина всичко - и арест, и съд,
и прокурорът, съдията с адвоката,
и чакам аз, и чакам аз - къде ли ще ме отведат,
във кой ли край, за да им бачкам за безплатно.
Майко моя, ти ридай,
и мисли ме, и гадай
къде ли ще ме отведат.
Майко моя, ти ридай,
на мен все тая ми е май
къде ли ще ме отведат.
До Воркута колета дълго крета,
по-бързо малко май до Магадан,
но всички там са все мръсници, вълци, псета -
и аз на куковден колет ще видя, знам.
Майко моя, ти ридай,
и мисли ме, и гадай
къде ли ще ме отведат.
Майко моя, ти ридай,
на мен все тая ми е май
къде ли ще ме отведат.
И чувам аз - отваря се врата -
за мен е - ето сънен ме подбраха
и ей сега, и ей сега, те нейде ще ме поведат,
ала къде, пак тез мерзавци премълчаха.
Майко моя, пак ридай,
пак мисли ме, и гадай
къде ли ще ме отведат.
Майко моя, пак ридай,
на мен все тая ми е май
къде ли ще ме отведат.
И гара, ругатни - на крак сме там,
махорка, слава богу, има доста.
И казаха, че ще ни водят нейде чак на край света,
на Колския далечен полуостров.
Майко моя, пак ридай,
пак мисли ме, и гадай
къде ли ще ме отведат.
Майко, ти недей ридай,
а мисли ме, и гадай
кога обратно ще ме доведат.
|
|
|
Владимир Висоцки: „Помня всичките си първи песни, защото с тях започнах, те са ми много скъпи. Понякога към мен предявяват претенции по повод на първите ми песни, че това били, песни улични, дворови, стилизации на "блатные" песни. И аз мога да кажа в отговор само едно. Те ми помогнаха в търсенето на упростена форма, на маниер, който сега съм придобил в своите песни — маниер разговорен, страшно прост, доверителен маниер.
Каква е разликата между предишните и сегашните песни? Ако говорим от професионална гледна точка, то, аз така мисля, особена разлика няма. Те бяха написани в много проста, упростена форма, винаги от първо лице, от името на някакъв персонаж. Аз винаги съм писал от името на разни хора, но винаги казвам «аз», говоря от първо лице. Не защото съм минал през всичко това, както се казва изпитал всичко на собствената си кожа, а обратно, защото там има осемдесет процента моя фантазия и, най-важното, мое собствено отношение към хората и събитията, за които пея. Освен това аз съм и актьор и съм играл различни хора. Може би за мен е по лесно, отколкото но другите певци-професионалисти да пея от името на някакъв друг човек в неговата роля.
Разбира се има елемент на бравада, на буйство някакво, което, общо взето е свойствено на всички млади хора. Това е данък на младежките ми години, на това следвоенно време, което всички ние помним.
А сега песните станаха, безусловно, по-дълбоки, може би започнаха да ме вълнуват други теми, други проблеми. Вероятно съм станал по-възрастен и просто започнах да се замислям за съдбините и на хората, и на страната, и на света. В песните се появи втори план, подтекст, видимо, повече образи. Започнах много да общувам с поети, повече да чета и да познавам истинска, прекрасна поезия…
А сега, за потвърждение на своите думи ще изпея една от предишните си песни - «Мать моя, давай рыдать»."
* махорка - нискокачествен тютюн.
Запазени са 16 записа от 1964 до 1979 г.
|
|