Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

За меня невеста
отрыдает честно...
   
За меня невеста отрыдает честно, За меня ребята отдадут долги, За меня другие отпоют все песни, И, быть может, выпьют за меня враги. Не дают мне больше интересных книжек, И моя гитара - без струны, И нельзя мне выше, и нельзя мне ниже, И нельзя мне солнца, и нельзя луны. Мне нельзя на волю - не имею права, - Можно лишь от двери до стены, Мне нельзя налево, мне нельзя направо, Можно только неба кусок, можно только сны. Сны про то, как выйду, как замок мой снимут, Как мою гитару отдадут. Как меня там встретят, кто меня обнимет И какие песни мне споют?

Моята невеста
ще поплаче честно...
 
Моята невеста ще поплаче честно, ще плати приятел зарад мен дълга, други ще изпеят всички мои песни, и за мен ще пие може би врагът... Вече нямам книжки до леглото голо, струна не остана - ни една. Нито по-нагоре, нито по-надолу, нито слънце виждам, ни дори луна. Аз да съм свободен - вече нямам право - само от вратата - до стена. Няма как надясно, няма как наляво, може само късче небе, след това - съня. Сън, че съм излязъл, няма катинари, моята китара пак е с мен, как ще ме прегърнат моите другари, как ще пеем песни нощ и ден.
1963 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Владимир Висоцки: "…Тези песни бяха безхитростни, вероятно, в това време е имало потребност от просто общуване с хората, от нормален разговор със слушателите. Във всяка от първите ми песни имаше една, но пламенна страст: в тях е извечния стремеж на човека към свободата, към любимата жена, към приятелите, към близките хора, надеждата, че ще го чакат. Помните ли тази песен: "За меня невеста отрыдает честно, за меня ребята отдадут долги."? Това е за приятелите, нещо много близко за мен: самият аз в онова време точно така се отнасях към дружбата, а и сега се старая. То така, общо взето и си остана: аз живеех, живея и ще продължавам да живея за своите приятели и се старая да пиша за тях, даже за заминалите и загиналите."

Запазени са 15 записа на тази песен между 1963 и 1979 г.