Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Тот, кто раньше с нею был   
В тот вечер я не пил, не пел, Я на нее вовсю глядел, Как смотрят дети, как смотрят дети, Но тот, кто раньше с нею был, Сказал мне, чтоб я уходил, Сказал мне, чтоб я уходил, Что мне не светит. И тот, кто раньше с нею был, - Он мне грубил, он мне грозил, - А я все помню, я был не пьяный. Когда ж я уходить решил, Она сказала: - Не спеши! - Она сказала: - Не спеши, Ведь слишком рано. Но тот, кто раньше с нею был, Меня, как видно, не забыл, И как-то в осень, и как-то в осень - Иду с дружком, гляжу - стоят. Они стояли молча в ряд, Они стояли молча в ряд, Их было восемь. Со мною нож, решил я: что ж, Меня так просто не возьмешь. Держитесь, гады! Держитесь, гады! К чему задаром пропадать? Ударил первым я тогда, Ударил первым я тогда - Так было надо. Но тот, кто раньше с нею был, Он эту кашу заварил Вполне серьезно, вполне серьезно. Мне кто-то на плечи повис, Валюха крикнул: - Берегись! - Валюха крикнул: - Берегись! - Но было поздно. За восемь бед - один ответ. В тюрьме есть тоже лазарет, Я там валялся, я там валялся. Врач резал вдоль и поперек, Он мне сказал: - Держись, браток! - Он мне сказал: - Держись, браток! - И я держался. Разлука мигом пронеслась. Она меня не дождалась, Но я прощаю, ее прощаю. Ее, конечно, я простил, Того ж, кто раньше с нею был, Того, кто раньше с нею был, Не извиняю. Ее, конечно, я простил, Того ж, кто раньше с нею был, Того, кто раньше с нею был, Я повстречаю!

Тоз, дето с нея бил преди 
Тогава аз не пих, не пях, а в нея все зазяпан бях, като децата, като децата. Тоз, дето с нея бил преди, ми каза: „Ти да си вървиш.”, ми каза: „Ти да си вървиш, че бой те чака”. И тоя, дето с нея бил, той ме заплаши, нагруби... Аз помня всичко - почти бях трезвен. И да си тръгна аз реших, но тя ми каза: „Остани!”, но тя ми каза: „Остани! Не му е време!” Но тоя, дето с нея бил, не ме забрави, не прости, и в есен късна, и в есен късна - вървя с приятел - те отпред - мълчат, строени осем в ред, мълчат, строени осем в ред, стоят сред пътя. А ножът с мен бе в тоя ден и да се бия бях решен - да смажа гада! Да смажа гада! Аз даром няма да се дам, и пръв ударих тая сган, и пръв ударих тая сган, тъй им се пада. Но тоя, дето с нея бил, той тая каша нагласил и много мръсно, и много мръсно в гръб ме нападна тая гад - Валюха викна ми: „Отзад!”, Валюха викна ми: „Отзад!”, но беше късно. За осемте ме съдят клет, и в арестантски лазарет - аз отлежах си, аз отлежах си. Хирургът реже ме надлъж: той рече: „Дръж се като мъж!”, той рече: „Дръж се като мъж!” и аз държах се. Раздялата в миг отлетя, тъй и не ме дочака тя, но й прощавам, аз й прощавам. На нея вече съм простил, но тоя, дето с нея бил, но тоя, дето с нея бил, не извинявам. На нея вече съм простил, но тоя, дето с нея бил, но тоя, дето с нея бил, аз не забравям!
1962 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Виж забележката към "На обир съм".

Запазени са 24 записа на тази песен между 1962 и 1977 г.