Тот, кто раньше с нею был ♫
В тот вечер я не пил, не пел,
Я на нее вовсю глядел,
Как смотрят дети, как смотрят дети,
Но тот, кто раньше с нею был,
Сказал мне, чтоб я уходил,
Сказал мне, чтоб я уходил,
Что мне не светит.
И тот, кто раньше с нею был, -
Он мне грубил, он мне грозил, -
А я все помню, я был не пьяный.
Когда ж я уходить решил,
Она сказала: - Не спеши! -
Она сказала: - Не спеши,
Ведь слишком рано.
Но тот, кто раньше с нею был,
Меня, как видно, не забыл,
И как-то в осень, и как-то в осень -
Иду с дружком, гляжу - стоят.
Они стояли молча в ряд,
Они стояли молча в ряд,
Их было восемь.
Со мною нож, решил я: что ж,
Меня так просто не возьмешь.
Держитесь, гады! Держитесь, гады!
К чему задаром пропадать?
Ударил первым я тогда,
Ударил первым я тогда -
Так было надо.
Но тот, кто раньше с нею был,
Он эту кашу заварил
Вполне серьезно, вполне серьезно.
Мне кто-то на плечи повис,
Валюха крикнул: - Берегись! -
Валюха крикнул: - Берегись! -
Но было поздно.
За восемь бед - один ответ.
В тюрьме есть тоже лазарет,
Я там валялся, я там валялся.
Врач резал вдоль и поперек,
Он мне сказал: - Держись, браток! -
Он мне сказал: - Держись, браток! -
И я держался.
Разлука мигом пронеслась.
Она меня не дождалась,
Но я прощаю, ее прощаю.
Ее, конечно, я простил,
Того ж, кто раньше с нею был,
Того, кто раньше с нею был,
Не извиняю.
Ее, конечно, я простил,
Того ж, кто раньше с нею был,
Того, кто раньше с нею был,
Я повстречаю!
|
|
Тоз, дето с нея бил преди
Тогава аз не пих, не пях,
а в нея все зазяпан бях,
като децата, като децата.
Тоз, дето с нея бил преди,
ми каза: „Ти да си вървиш.”,
ми каза: „Ти да си вървиш,
че бой те чака”.
И тоя, дето с нея бил,
той ме заплаши, нагруби...
Аз помня всичко - почти бях трезвен.
И да си тръгна аз реших,
но тя ми каза: „Остани!”,
но тя ми каза: „Остани!
Не му е време!”
Но тоя, дето с нея бил,
не ме забрави, не прости,
и в есен късна, и в есен късна -
вървя с приятел - те отпред -
мълчат, строени осем в ред,
мълчат, строени осем в ред,
стоят сред пътя.
А ножът с мен бе в тоя ден
и да се бия бях решен -
да смажа гада! Да смажа гада!
Аз даром няма да се дам,
и пръв ударих тая сган,
и пръв ударих тая сган,
тъй им се пада.
Но тоя, дето с нея бил,
той тая каша нагласил
и много мръсно, и много мръсно
в гръб ме нападна тая гад -
Валюха викна ми: „Отзад!”,
Валюха викна ми: „Отзад!”,
но беше късно.
За осемте ме съдят клет,
и в арестантски лазарет -
аз отлежах си, аз отлежах си.
Хирургът реже ме надлъж:
той рече: „Дръж се като мъж!”,
той рече: „Дръж се като мъж!”
и аз държах се.
Раздялата в миг отлетя,
тъй и не ме дочака тя,
но й прощавам, аз й прощавам.
На нея вече съм простил,
но тоя, дето с нея бил,
но тоя, дето с нея бил,
не извинявам.
На нея вече съм простил,
но тоя, дето с нея бил,
но тоя, дето с нея бил,
аз не забравям!
|
|