Город уши заткнул... ♫
Город уши заткнул и уснуть захотел,
И все граждане спрятались в норы.
А у меня в этот час еще тысяча дел, -
Задерни шторы и проверь запоры!
Только зря: не спасет тебя крепкий замок,
Ты не уснешь спокойно в своем доме, -
А потому, что я вышел сегодня на скок,
А Колька Демин - на углу на стреме.
И пускай сторожит тебя ночью лифтер,
И ты свет не гасил по привычке -
Я давно уже гвоздик к замочку притер,
Попил водички и забрал вещички.
Ты увидел, услышал - как листья дрожат,
Твои тощие, хилые мощи, -
Дело сделал свое я - и тут же назад,
А вещи - теще в Марьиной роще.
А потом - до утра можно пить и гулять,
Чтоб звенели и пели гитары,
И спокойно уснуть, чтобы не увидать
Во сне кошмары, мусоров и нары.
Когда город уснул, когда город затих -
Для меня лишь начало работы...
Спите, граждане, в теплых квартирах своих -
Спокойной ночи, до будущей субботы!
|
|
Пак запуши уши...
Пак запуши уши и си легна градът,
всичко в мишите дупки се свряло,
а пък мен в тоя час вън дела ме зоват -
ти всяка брава залоствай здраво!
Тоя як катинар днес не ще те спаси,
в твойта къща теб сън те не хваща,
с Коля Дьомин за удар сега се гласим,
на пост го пращам - и няма страшно.
Нека нощем над тебе да бди портиер
и по навик оставяш да свети -
от ключалката аз отпечатък съм взел -
и твойте вещи са вече взети.
Ти и чу, и видя - като листи трептят
твойте кльощави, хилави мощи.
Свойто свършил съм аз и веднага назад,
изчезвам още додето нощ е.
А гуляят след туй е до утрото чак -
да звънят и да пеят китари,
за да няма в съня ми, когато заспя,
за тъмничари и пандиз кошмари.
Щом градът е притихнал от дрямка обзет -
мойта работа почва се вече...
Вие, граждани, в топлите си домове -
спокойно спете, до съботната вечер!
|
|