Притча о Правде ♫
Нежная Правда в красивых одеждах ходила,
принарядившись для сирых, блаженных, калек.
Грубая Ложь эту Правду к себе заманила, -
мол, оставайся-ка ты у меня на ночлег.
И легковерная Правда спокойно уснула,
слюни пустила и разулыбалась во сне.
Хитрая Ложь на себя одеяло стянула,
в Правду впилась и осталась довольна вполне.
И поднялась, и скроила ей рожу бульдожью:
баба как баба, и что ее ради радеть?
Разницы нет никакой между Правдой и Ложью,
если, конечно, и ту и другую раздеть.
Выплела ловко из кос золотистые ленты
и прихватила одежды, примерив на глаз;
деньги взяла, и часы, и еще документы,
сплюнула, грязно ругнулась - и вон подалась.
Только к утру обнаружила Правда пропажу -
и подивилась, себя оглядев делово:
кто-то уже, раздобыв где-то черную сажу,
вымазал чистую Правду; а так - ничего.
Правда смеялась, когда в нее камни бросали:
«Ложь это все, и на Лжи - одеянье мое!..»
Двое блаженных калек протокол составляли
и обзывали дурными словами ее.
Тот протокол заключался обидной тирадой
(кстати, навесили Правде чужие дела):
дескать, какая-то мразь называется Правдой,
ну а сама - пропилась, проспалась догола.
Голая Правда божилась, клялась и рыдала,
долго болела, скиталась, нуждалась в деньгах.
Грязная Ложь чистокровную лошадь украла
и ускакала на длинных и тонких ногах.
Некий чудак и поныне за Правду воюет, -
правда, в речах его правды - на ломаный грош:
«Чистая Правда со временем восторжествует,
если проделает то же, что явная Ложь!»
Часто разлив по сто семьдесят граммов на брата,
даже не знаешь, куда на ночлег попадешь.
Могут раздеть - это чистая правда, ребята!
Глядь - а штаны твои носит коварная Ложь.
Глядь - на часы твои смотрит коварная Ложь.
Глядь - а конем твоим правит коварная Ложь.
|
|
Притча за Правдата
Носеше нежната Правда красива премяна,
тъй за бездомни, сакати се гиздеше тя.
Ала Лъжата примами я с груба измама:
„Я остани - каза - ти да преспиш у дома.”.
И лековерната Правда във сън се унесе,
пускаше слюнка усмихната даже в съня.
Хитро Лъжата завивката цяла отнесе,
взря се доволна във Правдата и се изсмя.
Стана Лъжата, направи ужасна гримаса -
просто жена, за какво ли така я ценят?
Че и Лъжата, и Правдата като една са,
ако съблечени редом и двете стоят.
Ловко разви от косите златистите ленти
дрехите й прецени на око и ги сви,
взе й часовник, пари и дори документи,
грозно напсува, изплю се и вън се яви.
Липсите Правдата чак сутринта забеляза
и удиви се когато сама се видя -
някой със сажди лицето й беше намазал,
иначе беше си Правдата същата тя.
Хвърляха камъни в нея - тя само засмя се:
„Туй е Лъжата и тя е във моя костюм!...”
Там протокола съставяха двама сакати,
сипеха грозни слова и на глас, и наум.
Свършваше тоз протокол със обидна тирада,
(чужди дела там на нея приписваха те):
„Някаква измет, твърдяха, нарича се Правда,
а се пропила и тръгнала гола съвсем.”.
Кле се, рида и зарича се голата Правда,
скиташе, дълго боля, без пари беше все.
Кон чистокръвен Лъжата - мръсница - открадна
и се понесе на дълги и тънки нозе.
Някой чудак - той и днеска за Правда воюва -
ала без капчица правда изрича слова:
„Чистата Правда след време ще възтържествува,
ако постъпи и тя като нагла Лъжа.”.
Често с приятели в кръчмата пийвайки вечер,
даже не знаеш, къде ще преспиш през нощта.
И току виж, че и ти се окажеш съблечен!
Гледаш, а с твоите дрехи - коварна Лъжа.
Гледаш, със твоя часовник - коварна Лъжа.
Гледаш - и коня ти язди коварна Лъжа.
|
|