Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Притча о Правде   
Нежная Правда в красивых одеждах ходила, принарядившись для сирых, блаженных, калек. Грубая Ложь эту Правду к себе заманила, - мол, оставайся-ка ты у меня на ночлег. И легковерная Правда спокойно уснула, слюни пустила и разулыбалась во сне. Хитрая Ложь на себя одеяло стянула, в Правду впилась и осталась довольна вполне. И поднялась, и скроила ей рожу бульдожью: баба как баба, и что ее ради радеть? Разницы нет никакой между Правдой и Ложью, если, конечно, и ту и другую раздеть. Выплела ловко из кос золотистые ленты и прихватила одежды, примерив на глаз; деньги взяла, и часы, и еще документы, сплюнула, грязно ругнулась - и вон подалась. Только к утру обнаружила Правда пропажу - и подивилась, себя оглядев делово: кто-то уже, раздобыв где-то черную сажу, вымазал чистую Правду; а так - ничего. Правда смеялась, когда в нее камни бросали: «Ложь это все, и на Лжи - одеянье мое!..» Двое блаженных калек протокол составляли и обзывали дурными словами ее. Тот протокол заключался обидной тирадой (кстати, навесили Правде чужие дела): дескать, какая-то мразь называется Правдой, ну а сама - пропилась, проспалась догола. Голая Правда божилась, клялась и рыдала, долго болела, скиталась, нуждалась в деньгах. Грязная Ложь чистокровную лошадь украла и ускакала на длинных и тонких ногах. Некий чудак и поныне за Правду воюет, - правда, в речах его правды - на ломаный грош: «Чистая Правда со временем восторжествует, если проделает то же, что явная Ложь!» Часто разлив по сто семьдесят граммов на брата, даже не знаешь, куда на ночлег попадешь. Могут раздеть - это чистая правда, ребята! Глядь - а штаны твои носит коварная Ложь. Глядь - на часы твои смотрит коварная Ложь. Глядь - а конем твоим правит коварная Ложь.

Притча за Правдата 
Носеше нежната Правда красива премяна, тъй за бездомни, сакати се гиздеше тя. Ала Лъжата примами я с груба измама: „Я остани - каза - ти да преспиш у дома.”. И лековерната Правда във сън се унесе, пускаше слюнка усмихната даже в съня. Хитро Лъжата завивката цяла отнесе, взря се доволна във Правдата и се изсмя. Стана Лъжата, направи ужасна гримаса - просто жена, за какво ли така я ценят? Че и Лъжата, и Правдата като една са, ако съблечени редом и двете стоят. Ловко разви от косите златистите ленти дрехите й прецени на око и ги сви, взе й часовник, пари и дори документи, грозно напсува, изплю се и вън се яви. Липсите Правдата чак сутринта забеляза и удиви се когато сама се видя - някой със сажди лицето й беше намазал, иначе беше си Правдата същата тя. Хвърляха камъни в нея - тя само засмя се: „Туй е Лъжата и тя е във моя костюм!...” Там протокола съставяха двама сакати, сипеха грозни слова и на глас, и наум. Свършваше тоз протокол със обидна тирада, (чужди дела там на нея приписваха те): „Някаква измет, твърдяха, нарича се Правда, а се пропила и тръгнала гола съвсем.”. Кле се, рида и зарича се голата Правда, скиташе, дълго боля, без пари беше все. Кон чистокръвен Лъжата - мръсница - открадна и се понесе на дълги и тънки нозе. Някой чудак - той и днеска за Правда воюва - ала без капчица правда изрича слова: „Чистата Правда след време ще възтържествува, ако постъпи и тя като нагла Лъжа.”. Често с приятели в кръчмата пийвайки вечер, даже не знаеш, къде ще преспиш през нощта. И току виж, че и ти се окажеш съблечен! Гледаш, а с твоите дрехи - коварна Лъжа. Гледаш, със твоя часовник - коварна Лъжа. Гледаш - и коня ти язди коварна Лъжа.
1977 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

По думите на Висоцки, песента е "в подражание на Булат Окуджава".

Запазени са 5 записа от 1977 до 1978 г.