Владимир Висоцки
70 НОВИ ПРЕВОДА
« Предишна Съдържание Следваща »

Маски   
Смеюсь навзрыд - как у кривых зеркал, - Меня, должно быть, ловко разыграли: Крючки носов и до ушей оскал - Как на венецианском карнавале! Вокруг меня смыкается кольцо - Меня хватают, вовлекают в пляску, - Так-так, мое нормальное лицо Все, вероятно, приняли за маску. Петарды, конфетти... Но все не так, - И маски на меня глядят с укором, - Они кричат, что я опять - не в такт, Что наступаю на ногу партнерам. Что делать мне - бежать, да поскорей? А может, вместе с ними веселиться?.. Надеюсь я - под масками зверей У многих человеческие лица. Все в масках, в париках - все как один, - Кто - сказочен, а кто - литературен... Сосед мой слева - грустный арлекин, Другой - палач, а каждый третий - дурень. Один - себя старался обелить, Другой - лицо скрывает от огласки, А кто - уже не в силах отличить Свое лицо от непременной маски. Я в хоровод вступаю, хохоча, - Но все-таки мне неспокойно с ними: А вдруг кому-то маска палача Понравится - и он ее не снимет? Вдруг арлекин навеки загрустит, Любуясь сам своим лицом печальным; Что, если дурень свой дурацкий вид Так и забудет на лице нормальном? За масками гоняюсь по пятам, Но ни одну не попрошу открыться, - Что, если маски сброшены, а там - Все те же полумаски-полулица? Как доброго лица не прозевать, Как честных угадать наверняка мне? - Все научились маски надевать, Чтоб не разбить свое лицо о камни. Я в тайну масок все-таки проник, - Уверен я, что мой анализ точен, Что маски равнодушия у них - Защита от плевков и от пощечин.

Маски 
Навярно изигран съм и рева от смях като пред криво огледало: ухилени усти, халки в носа - като венециански карнавал е! Край мене в танц тълпата се тресе и в своя кръг въвлича ме и тласка, и моето - нормалното лице навярно всички взели са за маска. Конфети, блясък... Да, но не за мен... А маските упрекващо ме зяпат, че тактът пак от мен е нарушен, и стъпвам на партньора по краката. Оттук да бягаш нещо те зове... Или ведно със тях се весели ти?... Надявай се под маски-зверове лица човешки все пак да са скрити. В перуки, в маски са като един - от приказки или от книги взети... Стои отляво тъжен арлекин, палач е друг, безумен - всеки трети. Един да се изкара иска бял, друг образа си крие от огласа, а някой да познай не би успял лицето си от вечната гримаса. Насред смеха избива ме на плач, тъй както в хоровода съм се хванал: току виж, някой с маска на палач харесал я и с нея си останал? Току виж арлекинът затъжи завинаги с лицето си печално; или глупецът тъпия си вид забрави на лицето си нормално? Аз по петите маските следя, но всякакви въпроси са опасни - току виж всички маски се свалят, а там - полулица и полумаски? И как да не проспя добро лице, как честните надеждно да открия? - Надянали са маски всички те, лицето си в скала да не разбият. Аз тайната на маските разбрах - уверен съм във точния анализ: с безлични маски някои от тях предпазват се от храчки и шамари.
1970 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
« Предишна Съдържание Следваща »

Авторски вариант на заглавието - "Лермонтов на маскарад".

Запазени са 10 записа от 1970 до 1977 г.